В свързаната с “Картички”, но самостойна книга “Писма”, Силвия Чолева продължава да настоява на това, че детайлите са важни частици на цялото, че любовта е изгнание и убежище. Изречения от имейли, каквито са днешните писма, са епиграфи на стихотворенията. Пощенските картички са отворени, писмата – затворени, но и в двете проблясва онзи копринен конец, който реже - по думите на Марин Бадаков - “меко, внезапно и дълбоко”.



Добрата поезия е такава, каквато е била и ще бъде във всяко време, където и да било, включително и тук. Фокусира, но и разпилява. Дава посоки в езика, както и в този възхитителен и страховит свят.Силвия Чолева, Култура - Брой 23 (2947), 15 юни 2018